Apr 23, 2017, 11:50 AM  

23 август 2005 

  Poetry » Other
301 3 1

Седнала съм на ръба на времето;

в тишината свършва лятото

с пламъка на догоряла свещ.

Странно колко много живи твари

пъплят и се гонят сред листата

на умиращите клони.

Седнала съм на ръба на гроба му;

чакам да увехне цветето във вазата,

за да сложа ново.

 

 

Публикувано в Литературен свят бр. 29 май 2011

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??