***

Поэзия

816 1 8

Пощят ме насекомите. Нощ е.

Нащървеняците пъплят из мислите.

Че са надули и музика. Господи!

Само шумотеката им ми липсва!

Думкат, праскат, бият тимпàни.

Маркират си територии по нервите ми,

демонстративно. Все едно изтърван е

вагон престояли в бъчва вино Минерви.

Безобразие! Как да ги кротна?!

Виж ги, прииждат ми на пълчища.

Честно ли е? Сама срещу полкове.

Чакам смеха ти! Да ги очисти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

toxin (Таня Донова)

Оксиииии!

2023-11-23T13:15:26+02:00
oksimoron (Христов)

"Нащървеняци" - умирам за таквиз думички, нищо, че я писах пет минути! Смехът като очистително...що да не?! Поздравче!

2023-11-22T14:30:49+02:00
Bezzhichen (Безжичен)

Слава Богу! Отдъхнах си. Ти, свободолюбивата, няма как да си част от тази мамалига! И в предния си пост намерих тъпа моя грешка "все народното". В трети клас , тогава, в древността, учителката ми би ми писала слаб, с основание!

2023-11-16T21:04:01+02:00
toxin (Таня Донова)

Сигурно защото работата ми е свързана с въпросното позорище, Безжичен. А, не, опазил ме Господ, не съм част от сбирщината му.

2023-11-16T16:28:47+02:00
Bezzhichen (Безжичен)

Ха, ха... ама има май нещо отзад, зад хумора... Защо ли и сатира ми се привижда (че и политическа, като го четох не знам защо все народното позорище (събрание) ми бе пред очите)!

2023-11-15T11:23:10+02:00