Пощят ме насекомите. Нощ е.
Нащървеняците пъплят из мислите.
Че са надули и музика. Господи!
Само шумотеката им ми липсва!
Думкат, праскат, бият тимпàни.
Маркират си територии по нервите ми,
демонстративно. Все едно изтърван е
вагон престояли в бъчва вино Минерви.
Безобразие! Как да ги кротна?!
Виж ги, прииждат ми на пълчища.
Честно ли е? Сама срещу полкове.
Чакам смеха ти! Да ги очисти!
© Таня Донова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
