***
Пощят ме насекомите. Нощ е.
Нащървеняците пъплят из мислите.
Че са надули и музика. Господи!
Само шумотеката им ми липсва!
Думкат, праскат, бият тимпàни.
Маркират си територии по нервите ми,
демонстративно. Все едно изтърван е
вагон престояли в бъчва вино Минерви.
Безобразие! Как да ги кротна?!
Виж ги, прииждат ми на пълчища.
Честно ли е? Сама срещу полкове.
Чакам смеха ти! Да ги очисти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
