toxin (Таня Донова)
357 4100
15.11.2023 г., 10:13 ч.

*** 

  Поезия
357 1 8

Пощят ме насекомите. Нощ е. 

Нащървеняците пъплят из мислите. 

Че са надули и музика. Господи!

Само шумотеката им ми липсва!

 

Думкат, праскат, бият тимпàни.

Маркират си територии по нервите ми,

демонстративно. Все едно изтърван е

вагон престояли в бъчва вино Минерви. 

 

Безобразие! Как да ги кротна?!

Виж ги, прииждат ми на пълчища. 

Честно ли е? Сама срещу полкове. 

Чакам смеха ти! Да ги очисти! 

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оксиииии!
  • "Нащървеняци" - умирам за таквиз думички, нищо, че я писах пет минути! Смехът като очистително...що да не?! Поздравче!
  • Слава Богу! Отдъхнах си. Ти, свободолюбивата, няма как да си част от тази мамалига! И в предния си пост намерих тъпа моя грешка "все народното". В трети клас , тогава, в древността, учителката ми би ми писала слаб, с основание!
  • Сигурно защото работата ми е свързана с въпросното позорище, Безжичен. А, не, опазил ме Господ, не съм част от сбирщината му.
  • Ха, ха... ама има май нещо отзад, зад хумора... Защо ли и сатира ми се привижда (че и политическа, като го четох не знам защо все народното позорище (събрание) ми бе пред очите)!
  • Гутоу, ша са хилим до припадък.
  • Навит ли си да им спретнем един всеобщ купон?
  • Таня, ще се пукна от смях "Пощят ме насекомите. Нощ е."
    И мене ме пощят.
Предложения
: ??:??