Любовта дали си ти,
не мога да гадая,
но вярата в очите ти
ме кара да мечтая.
И всеки път си казвам,
животът е дилема,
която всеки от нас
рано или късно поема.
... Аз казвам ти - върви си...
но искам да останеш
и ласките ми нежни
ти да пожелаеш.
Най-сигурна се чувствам
в твоята прегръдка,
но болка ме преследва
като побесняла хрътка...
В очите те поглеждам
отново ти прощавам.
Обичам те... това е,
дано не съжалявам.
© Силвия Ангелова Все права защищены