* * *

Любовта дали си ти,

не мога да гадая,

но вярата в очите ти

ме кара да мечтая.

И всеки път си казвам,

животът е дилема,

която всеки от нас

рано или късно поема.

... Аз казвам ти - върви си...

но искам да останеш

и ласките ми нежни

ти да пожелаеш.

Най-сигурна се чувствам

в твоята прегръдка,

но болка ме преследва

като побесняла хрътка...

В очите те поглеждам 

отново ти прощавам.

Обичам те... това е,

дано не съжалявам.