23.02.2013 г., 13:22

* * *

540 0 0

Любовта дали си ти,

не мога да гадая,

но вярата в очите ти

ме кара да мечтая.

 

И всеки път си казвам,

животът е дилема,

която всеки от нас

рано или късно поема.

 

... Аз казвам ти - върви си...

но искам да останеш

и ласките ми нежни

ти да пожелаеш.

 

Най-сигурна се чувствам

в твоята прегръдка,

но болка ме преследва

като побесняла хрътка...

 

В очите те поглеждам 

отново ти прощавам.

Обичам те... това е,

дано не съжалявам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...