* * *
И пак останала сама се питам:
има ли те, ти ли си, или е сън?
Затварям притихнала очи и ето ме -
отново с теб съм в съня.
Отново ме доксва познатата ръка,
обгръща ме, притиска ме
със сила нежна и неумолимо
захвърля ме в нощта.
Бурно впиваш пръсти в разрошената ми коса,
отмяташ ме назад и сластно, диво с устни
поемаш моите.
Отпиваш нежността от тялото ми,
жаден от нестихващ порив
на огнено желание.
Изгаря те…
Потапя те… в мен, докарай…
Не спираш… ръцете ти ме молят,
жадуват ме…
Не спирай… изпий ме до последната ми
капка въздух.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живка Паскалева Все права защищены
