emiliemili (Живка Паскалева)
9 15
23.12.2011 г., 19:55 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
901 0 4

И пак останала сама се питам:
има ли те, ти ли си, или е сън?
Затварям притихнала очи и ето ме -
отново с теб съм в съня.
Отново ме доксва познатата ръка,
обгръща ме, притиска ме
със сила нежна и неумолимо
захвърля ме в нощта.
Бурно впиваш пръсти в разрошената ми коса,
отмяташ ме назад и сластно, диво с устни
поемаш моите.
Отпиваш нежността от тялото ми,
жаден от нестихващ порив
на огнено желание.
Изгаря те…
Потапя те… в мен, докарай…
Не спираш… ръцете ти ме молят,
жадуват ме…
Не спирай… изпий ме до последната ми
капка въздух.

© Живка Паскалева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??