* * *
И пак останала сама се питам:
има ли те, ти ли си, или е сън?
Затварям притихнала очи и ето ме -
отново с теб съм в съня.
Отново ме доксва познатата ръка,
обгръща ме, притиска ме
със сила нежна и неумолимо
захвърля ме в нощта.
Бурно впиваш пръсти в разрошената ми коса,
отмяташ ме назад и сластно, диво с устни
поемаш моите.
Отпиваш нежността от тялото ми,
жаден от нестихващ порив
на огнено желание.
Изгаря те…
Потапя те… в мен, докарай…
Не спираш… ръцете ти ме молят,
жадуват ме…
Не спирай… изпий ме до последната ми
капка въздух.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Паскалева Всички права запазени
