Страшни бяха очите ти онази вечер! 

Като стар коняк – отлежал и сигурен, 

Като вик, разбудил духовете, 

Беше погледа ти – електрично възбуждащ. 

Една завеса падна от удивление,

Луната съблече грешната си същност.

Като бич удари голото ми тяло, 

Една загадъчна зловеща нежност. 

Като една болезненост, една трагичност, 

Беше ти – откъснат стих, падение, 

Но може би си изкупление… 

Дай Боже да ми бъдеш Ренесанс.