***
Страшни бяха очите ти онази вечер!
Като стар коняк – отлежал и сигурен,
Като вик, разбудил духовете,
Беше погледа ти – електрично възбуждащ.
Една завеса падна от удивление,
Луната съблече грешната си същност.
Като бич удари голото ми тяло,
Една загадъчна зловеща нежност.
Като една болезненост, една трагичност,
Беше ти – откъснат стих, падение,
Но може би си изкупление…
Дай Боже да ми бъдеш Ренесанс.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Radeva Всички права запазени
Поздрав!