Страшни бяха очите ти онази вечер!
Като стар коняк – отлежал и сигурен,
Като вик, разбудил духовете,
Беше погледа ти – електрично възбуждащ.
Една завеса падна от удивление,
Луната съблече грешната си същност.
Като бич удари голото ми тяло,
Една загадъчна зловеща нежност.
Като една болезненост, една трагичност,
Беше ти – откъснат стих, падение,
Но може би си изкупление…
Дай Боже да ми бъдеш Ренесанс.