27 нояб. 2012 г., 10:59

*** 

  Поэзия » Любовная
379 0 0

Пред чувства тъй банални безсилен съм, уви,

нуждая се от бездни, бездънни пещери,

там във влага, студ и кал, под тонове скали,

дълбоко да оставя спомена за нейните очи.

 

После да се върна друг и ледено студен,

да посрещна весел следващия ден,

щастлив, че съм оцелял, че още съм жив,

да забравя този порив толкова красив...

© Арн Магнусон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??