Пред чувства тъй банални безсилен съм, уви,
нуждая се от бездни, бездънни пещери,
там във влага, студ и кал, под тонове скали,
дълбоко да оставя спомена за нейните очи.
После да се върна друг и ледено студен,
да посрещна весел следващия ден,
щастлив, че съм оцелял, че още съм жив,
да забравя този порив толкова красив...
© Арн Магнусон Все права защищены