***

27.11.2012 г., 10:59 ч.

Поезия » Любовна

372 0 0

Пред чувства тъй банални безсилен съм, уви,

нуждая се от бездни, бездънни пещери,

там във влага, студ и кал, под тонове скали,

дълбоко да оставя спомена за нейните очи.

После да се върна друг и ледено студен,

да посрещна весел следващия ден,

щастлив, че съм оцелял, че още съм жив,

да забравя този порив толкова красив...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.