***
504
0
0
Пред чувства тъй банални безсилен съм, уви,
нуждая се от бездни, бездънни пещери,
там във влага, студ и кал, под тонове скали,
дълбоко да оставя спомена за нейните очи.
После да се върна друг и ледено студен,
да посрещна весел следващия ден,
щастлив, че съм оцелял, че още съм жив,
да забравя този порив толкова красив...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арн Магнусон Всички права запазени
