Nov 27, 2012, 10:59 AM

*** 

  Poetry » Love
377 0 0

Пред чувства тъй банални безсилен съм, уви,

нуждая се от бездни, бездънни пещери,

там във влага, студ и кал, под тонове скали,

дълбоко да оставя спомена за нейните очи.

 

После да се върна друг и ледено студен,

да посрещна весел следващия ден,

щастлив, че съм оцелял, че още съм жив,

да забравя този порив толкова красив...

© Арн Магнусон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??