31 янв. 2024 г., 06:58

  Поэзия » Философская
113 0 0

При мен дойде, остана котаракът –  

стар, кокалест, отчаян, мълчалив –

не можеше да ми мяука даже...

„аз също съм така, приятелю“ – му казах –

и сипах му от млякото, което бе останало...

и от това, което бе останало в душата ми...

не вярвайки, че ще остане жив...

© Hristo Troshanov Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??