3
359
0
0
При мен дойде, остана котаракът –
стар, кокалест, отчаян, мълчалив –
не можеше да ми мяука даже...
„аз също съм така, приятелю“ – му казах –
и сипах му от млякото, което бе останало...
и от това, което бе останало в душата ми...
не вярвайки, че ще остане жив...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Hristo Troshanov Все права защищены
