31 янв. 2024 г., 06:58

  Поэзия » Философская
183 0 0
При мен дойде, остана котаракът –
стар, кокалест, отчаян, мълчалив –
не можеше да ми мяука даже...
„аз също съм така, приятелю“ – му казах –
и сипах му от млякото, което бе останало...
и от това, което бе останало в душата ми...
не вярвайки, че ще остане жив...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Troshanov Все права защищены

Предложения
: ??:??