31.01.2024 г., 6:58 ч.

  Поезия » Философска
112 0 0

При мен дойде, остана котаракът –  

стар, кокалест, отчаян, мълчалив –

не можеше да ми мяука даже...

„аз също съм така, приятелю“ – му казах –

и сипах му от млякото, което бе останало...

и от това, което бе останало в душата ми...

не вярвайки, че ще остане жив...

© Hristo Troshanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??