Jan 31, 2024, 6:58 AM

  Poetry » Phylosophy
182 0 0
При мен дойде, остана котаракът –
стар, кокалест, отчаян, мълчалив –
не можеше да ми мяука даже...
„аз също съм така, приятелю“ – му казах –
и сипах му от млякото, което бе останало...
и от това, което бе останало в душата ми...
не вярвайки, че ще остане жив...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Troshanov All rights reserved.

Random works
: ??:??