23 дек. 2011 г., 13:17

*** 

  Поэзия
437 0 2

Смъртта днес празник си прави,

душата на татко безмилостно взе,

отне на дните радостта ми,

две нежни, топли ръце.

 

Пирони в сърце се забиват,

всяка клетка в мене гори,

гарван грачи в душата ми пуста -

прикован е към моите гърди.

 

Плачат днес с мен звездите,

луната е тъжна, плаче и тя,

тъгуват с мен и листата,

а кой ще ме стопли в студа?

 

Чернa земьо, проклета, отвори се!

Приюти ме, весели се и пий!

Душата вземи ми, сърцето и дните,

от пироните тежки ме избави...

© Любка Момчилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??