***
Смъртта днес празник си прави,
душата на татко безмилостно взе,
отне на дните радостта ми,
две нежни, топли ръце.
Пирони в сърце се забиват,
всяка клетка в мене гори,
гарван грачи в душата ми пуста -
прикован е към моите гърди.
Плачат днес с мен звездите,
луната е тъжна, плаче и тя,
тъгуват с мен и листата,
а кой ще ме стопли в студа?
Чернa земьо, проклета, отвори се!
Приюти ме, весели се и пий!
Душата вземи ми, сърцето и дните,
от пироните тежки ме избави...
© Любка Момчилова All rights reserved.
