28 мар. 2013 г., 23:20

* * *

605 0 0

Ако можех да откъсна от сърцето си,
от ума си част от мойта плът.
И сложите ги чисти върху масата,
в ръцете ви, ако ги дадат,
ще можете ли с микроскопите
да видите  проблема?
И някак си престорено
да ме направите освободена.
Ще можете ли да скалъпите,
да зашиете повредата,
че всичко е така обречено
в чувствата и мирогледа.
О, нека се престорим, че е станало.
Сложете белег на измамна операция.
Конци размахайте несплетено,
на мозъка ми направете трепанация.
И нека след измамното деяние,
под лампите и хирургическите инструменти,
да свикате едно събрание,
да попълня всички документи.
Да ми кажете - добре се справи
умът, сърцето и душата
няма повече да се обаждат,
че отстранихме ги със сетивата.
Но не чакайте да се зарадвам.
Как се радва ирисът, лишен от светлина?
Просто ме пуснете по-нататък
в коридора на света да си умра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...