28.03.2013 г., 23:20

* * *

599 0 0

Ако можех да откъсна от сърцето си,
от ума си част от мойта плът.
И сложите ги чисти върху масата,
в ръцете ви, ако ги дадат,
ще можете ли с микроскопите
да видите  проблема?
И някак си престорено
да ме направите освободена.
Ще можете ли да скалъпите,
да зашиете повредата,
че всичко е така обречено
в чувствата и мирогледа.
О, нека се престорим, че е станало.
Сложете белег на измамна операция.
Конци размахайте несплетено,
на мозъка ми направете трепанация.
И нека след измамното деяние,
под лампите и хирургическите инструменти,
да свикате едно събрание,
да попълня всички документи.
Да ми кажете - добре се справи
умът, сърцето и душата
няма повече да се обаждат,
че отстранихме ги със сетивата.
Но не чакайте да се зарадвам.
Как се радва ирисът, лишен от светлина?
Просто ме пуснете по-нататък
в коридора на света да си умра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....