Mar 28, 2013, 11:20 PM

* * *

  Poetry
596 0 0

Ако можех да откъсна от сърцето си,
от ума си част от мойта плът.
И сложите ги чисти върху масата,
в ръцете ви, ако ги дадат,
ще можете ли с микроскопите
да видите  проблема?
И някак си престорено
да ме направите освободена.
Ще можете ли да скалъпите,
да зашиете повредата,
че всичко е така обречено
в чувствата и мирогледа.
О, нека се престорим, че е станало.
Сложете белег на измамна операция.
Конци размахайте несплетено,
на мозъка ми направете трепанация.
И нека след измамното деяние,
под лампите и хирургическите инструменти,
да свикате едно събрание,
да попълня всички документи.
Да ми кажете - добре се справи
умът, сърцето и душата
няма повече да се обаждат,
че отстранихме ги със сетивата.
Но не чакайте да се зарадвам.
Как се радва ирисът, лишен от светлина?
Просто ме пуснете по-нататък
в коридора на света да си умра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...