22 янв. 2014 г., 22:14

* * * 

  Поэзия » Другая
849 0 4

             Емигранти

 

Поглед устремен, замислен.

Шанс обещаващ, непредвиден.

Сърцето на две се раздира,

тупти и утеха не намира.

 

Струва ли си всичко това?

"Тук" и "там" се сменят, ей така.

За хляба, по чужди домове са,

но вечер, мислено, в своя дом са.

 

Чужденци, по неволя, са в чужбина,

но такива стават и в своята родина.

Емигранти, виртуална нация ли е това?

И каде ли да оставят те следа?

© Карина Кралева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!'
  • Където и да ходиш ти
    човек си остани,
    не всичко е мечти,
    времето лети...
  • Чужденци, по неволя, са в чужбина,
    но такива стават и в своята родина.

    Това засяда в гърлото... и в душата... и боли...
    Силно... и тъжно!
  • Да,тъжно..."къде ли да оставят те следа"?
Предложения
: ??:??