22.01.2014 г., 22:14 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
5.0 / 4
1034 0 4

             Емигранти

 

Поглед устремен, замислен.

Шанс обещаващ, непредвиден.

Сърцето на две се раздира,

тупти и утеха не намира.

 

Струва ли си всичко това?

"Тук" и "там" се сменят, ей така.

За хляба, по чужди домове са,

но вечер, мислено, в своя дом са.

 

Чужденци, по неволя, са в чужбина,

но такива стават и в своята родина.

Емигранти, виртуална нация ли е това?

И каде ли да оставят те следа?

© Карина Кралева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Едно сърце. А в него нося всичко. Възторг и мъка. Радост и печал. Понякога оставям го самичко, надеж...
  • Когато ми намигна вятърът и станахме за миг приятели, усетих, че крилата е душата ми, а с него сме н...
  • С теб сме в Стария град. Маса само за двама. В ресторанта познат посетители няма. Но по масите свещи...

Още произведения »