Емигранти
Поглед устремен, замислен.
Шанс обещаващ, непредвиден.
Сърцето на две се раздира,
тупти и утеха не намира.
Струва ли си всичко това?
"Тук" и "там" се сменят, ей така.
За хляба, по чужди домове са,
но вечер, мислено, в своя дом са.
Чужденци, по неволя, са в чужбина,
но такива стават и в своята родина.
Емигранти, виртуална нация ли е това?
И каде ли да оставят те следа?
© Карина Кралева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
