* * *

10 мая 2009 г., 22:07

Поэзия » Философская

685 0 1

Тъничка сребърна струна

скъса се

хоризонтът.

Насече

финалният акорд на залеза

пресипнало кресчендо.

Фалшиво

уплашения зов на птиците –

побити камъни,

наместо мисли -

разпра небето.

Въпросителна

след многоточия угаснали.

Отсам,

в разкрачените сенки

на звездите

сричам –

„Да пиша

или да не пиша

стихове?!”