марси (Мери Добрева)
1 120

10 мая 2009 г., 22:07

* * *

Поэзия » Философская

925 0 1

Тъничка сребърна струна

скъса се

хоризонтът.

Насече

финалният акорд на залеза

пресипнало кресчендо.

Фалшиво

уплашения зов на птиците –

побити камъни,

наместо мисли -

разпра небето.

Въпросителна

след многоточия угаснали.

Отсам,

в разкрачените сенки

на звездите

сричам –

„Да пиша

или да не пиша

стихове?!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬