* * *

10.05.2009 г., 22:07 ч.

Поезия » Философска

600 0 1

Тъничка сребърна струна

скъса се

хоризонтът.

Насече

финалният акорд на залеза

пресипнало кресчендо.

Фалшиво

уплашения зов на птиците –

побити камъни,

наместо мисли -

разпра небето.

Въпросителна

след многоточия угаснали.

Отсам,

в разкрачените сенки

на звездите

сричам –

„Да пиша

или да не пиша

стихове?!”

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

teddka_90 (Теди Георгиева)

2009-05-10T23:14:40+03:00

ох, не се чете, мила редактирай шрифта