Adonis (Атанас Ганев) Adonis (Атанас Ганев)
102
7 авг. 2009 г., 13:00

* * *

879 0 10

 

 

 

                                                                        Небето се разцепи.

                                                                        Земята се пропука.

                                                                        Ние,

                                                                        пръскаме страсти,

                                                                        захвърляме обич.

                                                                        Зеници бодем,

                                                                        лицата горим.                                                                     

                                                                        Как сме създадени ?

                                                                        Кой,

                                                                        ще ни прегърне,

                                                                        кой ще се усмихне,

                                                                        кой ще ни прости ?

                                                                        Кой

                                                                        ще ни погали,

                                                                        безумно бягащи от себе си...!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Ганев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0