Небето се разцепи.
Земята се пропука.
Ние,
пръскаме страсти,
захвърляме обич.
Зеници бодем,
лицата горим.
Как сме създадени ?
Кой,
ще ни прегърне,
кой ще се усмихне,
кой ще ни прости ?
Кой
ще ни погали,
безумно бягащи от себе си...!?
© Атанас Ганев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
