***
Дойде разгърден и крилат,
в душата – мак, жита в косите,
дори безчувственият град
потръпна леко любопитен.
Светулките му за коя ли
сърца рисуват до зори?
Уж влюбен юни ще я гали...
Горката! Тя ще изгори.
Ще я омае... Знае как,
липите, сладката тревога
и кадифен до лудост мрак,
щурците пеещи до Бога...
Тя – омгьосана и нежна
ще легне в дъхави треви,
ще го обикне. Неизбежно,
а щом в небето прокърви,
зората, де ли ще е той?
Навярно някъде далече.
Безсънна тя и без покой,
ще броди луда всяка вечер...
А щом септември (обигран е)
и с пъстри шарещи очи,
целуне я – ще му пристане
и до смъртта си ще мълчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Ако това означава да седиш на балкона със слушалки посреднощ, значи така е...
