* * *
Всички ме целуваха (назаем)
и всичките ми сваляха звезди.
През рамо ме прегръщаха (че плачех)
и обещаваха ми "Няма да боли!"
Но тръгваха, на изгрев, със зарите,
оставяха ме бледа (и сама).
Душата ми умря във безразличие
(а не изплака даже и сълза).
Умрях (морално), може би изстинах
и станах равнодушна към света.
Сега нашепвам само твойто име -
последната (спасителна) земя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неличка Все права защищены
