Азазел (Неличка)
42 117
10.07.2012 г., 9:06 ч.

* * * 

  Поезия
1549 2 5

Всички ме целуваха (назаем)
и всичките ми сваляха звезди.
През рамо ме прегръщаха (че плачех)
и обещаваха ми "Няма да боли!"

Но тръгваха, на изгрев, със зарите,
оставяха ме бледа (и сама).
Душата ми умря във безразличие
(а не изплака даже и сълза).

Умрях (морално), може би изстинах
и станах равнодушна към света.
Сега нашепвам само твойто име -
последната (спасителна) земя.

© Неличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Идва момент - в който преосмисляме случилите се неща - и правим равносметка..., човек се учи от грешките си...!!!
  • Уникално е. Чувствата.. Тази тъга.. Докосна ме.
    Красиво е, макар да натъжава.. Поздрав и от мен
  • Преплитат се тъга и нежност! Харесах този стих! Поздрав!
  • Красиво!
  • Дъска? Направо греда!
Предложения
: ??:??