29 авг. 2012 г., 11:44

... 

  Поэзия » Другая
476 0 2

И сам изпращаш слънцето замислено,

и чудиш се ще дойде ли отново то.

Е, да – какво ще става, вече е написано

на камъка напукан със букви от сребро.

 

Седиш и взираш се, а спомени

се трупат в теб и тръгват на война,

сякаш души потиснати, преломени

бунтуват се от своята съдба.

 

Навън са облаците, но и вътре в тебе

е мрачно, тегаво – пожар без плам.

Мечтаеш да си чист, невинен като бебе,

но знаеш, че отдавна минал си оттам.

 

Остава болката- тя трупана е тайно

през толкова години, изпълнени с тъга.

И само спомени, събирани безкрайно,

другар са твой едничък на света.

 

Свещта догаря, тъмнината е голяма.

Луна показва свойта красота,

но блясъкът в очите веч го няма –

потънал е в дълбока самота.

© Ноу Фейт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това, че определени слабоумници са изполвали няколко пъти една дума, не я прави техен жАргон /за "жЕргон" още не бях чувал/. Още повече, че "тегаво" си е българска дума, използвана от стотици години, докато споменатите от теб "яки като бик и почти толкова умни" индивиди се появиха скоро, и то за кратко
    Та така де - решил си да "хейтваш" /това вече може да се определи като жАргонна дума/ - твой си избор, но няма да е лошо поне да е основание
    Peace and smile, life is beautiful sometimes!
  • Хубаво е. Поздрави!
Предложения
: ??:??