Aug 29, 2012, 11:44 AM

... 

  Poetry » Other
548 0 2
И сам изпращаш слънцето замислено,
и чудиш се ще дойде ли отново то.
Е, да – какво ще става, вече е написано
на камъка напукан със букви от сребро.
Седиш и взираш се, а спомени
се трупат в теб и тръгват на война,
сякаш души потиснати, преломени
бунтуват се от своята съдба.
Навън са облаците, но и вътре в тебе
е мрачно, тегаво – пожар без плам.
Мечтаеш да си чист, невинен като бебе,
но знаеш, че отдавна минал си оттам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноу Фейт All rights reserved.

Random works
: ??:??