...

BELETSA (Ноу Фейт)
8 5

29 ago 2012, 11:44

Poesía » Otra

467 0 2

И сам изпращаш слънцето замислено,

и чудиш се ще дойде ли отново то.

Е, да – какво ще става, вече е написано

на камъка напукан със букви от сребро.

Седиш и взираш се, а спомени

се трупат в теб и тръгват на война,

сякаш души потиснати, преломени

бунтуват се от своята съдба.

Навън са облаците, но и вътре в тебе

е мрачно, тегаво – пожар без плам.

Мечтаеш да си чист, невинен като бебе,

но знаеш, че отдавна минал си оттам.

Остава болката- тя трупана е тайно

през толкова години, изпълнени с тъга.

И само спомени, събирани безкрайно,

другар са твой едничък на света.

Свещта догаря, тъмнината е голяма.

Луна показва свойта красота,

но блясъкът в очите веч го няма –

потънал е в дълбока самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.