14 янв. 2015 г., 21:39

* * *

769 0 1

Не зная от кое ме пò боли.

От лъжите ти или от твоето бездействие.

В очите ми не спира да вали.

А уж намерила си бях противодействие.

 

Студено ми е! Не усещам плам,

който да сгрее във вените кръвта ми.

Премръзнала съм! Как да се отдам 

на този, който гаври се с любовта ми?

 

Защо избра да бъда аз

тази, на която дните да скъсяваш?

Нима харесва ти да имаш тази власт,

че всеки път по-страшно и по-силно ме предаваш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Данкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно и емоционално!Пълно с огорчение, болка и обида...!Ако някой не те заслужава, не заслужва и да страдаш, заради него!Така че не се измъчвай!Поздравления за стихотворението!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...