14 янв. 2015 г., 21:39

* * *

771 0 1

Не зная от кое ме пò боли.

От лъжите ти или от твоето бездействие.

В очите ми не спира да вали.

А уж намерила си бях противодействие.

 

Студено ми е! Не усещам плам,

който да сгрее във вените кръвта ми.

Премръзнала съм! Как да се отдам 

на този, който гаври се с любовта ми?

 

Защо избра да бъда аз

тази, на която дните да скъсяваш?

Нима харесва ти да имаш тази власт,

че всеки път по-страшно и по-силно ме предаваш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Данкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно и емоционално!Пълно с огорчение, болка и обида...!Ако някой не те заслужава, не заслужва и да страдаш, заради него!Така че не се измъчвай!Поздравления за стихотворението!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...