14 янв. 2015 г., 21:39

* * *

773 0 1

Не зная от кое ме пò боли.

От лъжите ти или от твоето бездействие.

В очите ми не спира да вали.

А уж намерила си бях противодействие.

 

Студено ми е! Не усещам плам,

който да сгрее във вените кръвта ми.

Премръзнала съм! Как да се отдам 

на този, който гаври се с любовта ми?

 

Защо избра да бъда аз

тази, на която дните да скъсяваш?

Нима харесва ти да имаш тази власт,

че всеки път по-страшно и по-силно ме предаваш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Данкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно и емоционално!Пълно с огорчение, болка и обида...!Ако някой не те заслужава, не заслужва и да страдаш, заради него!Така че не се измъчвай!Поздравления за стихотворението!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...