Не зная от кое ме пò боли.
От лъжите ти или от твоето бездействие.
В очите ми не спира да вали.
А уж намерила си бях противодействие.
Студено ми е! Не усещам плам,
който да сгрее във вените кръвта ми.
Премръзнала съм! Как да се отдам
на този, който гаври се с любовта ми?
Защо избра да бъда аз
тази, на която дните да скъсяваш?
Нима харесва ти да имаш тази власт,
че всеки път по-страшно и по-силно ме предаваш?
© Ренета Данкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
