14.01.2015 г., 21:39

* * *

766 0 1

Не зная от кое ме пò боли.

От лъжите ти или от твоето бездействие.

В очите ми не спира да вали.

А уж намерила си бях противодействие.

 

Студено ми е! Не усещам плам,

който да сгрее във вените кръвта ми.

Премръзнала съм! Как да се отдам 

на този, който гаври се с любовта ми?

 

Защо избра да бъда аз

тази, на която дните да скъсяваш?

Нима харесва ти да имаш тази власт,

че всеки път по-страшно и по-силно ме предаваш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Данкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно и емоционално!Пълно с огорчение, болка и обида...!Ако някой не те заслужава, не заслужва и да страдаш, заради него!Така че не се измъчвай!Поздравления за стихотворението!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....