* * *
Аз съм далеч.
Погледът ми плува в трептящи сълзи,
в стените се удря, в сумрака потъва,
писък, раздиращ мечти.
Любовта я няма.
Като дупка празна е моята душа.
Егото ми бяло знаменце развява
и присмива ми се на шега.
Предават се всички - надежда и вяра.
Тръгват си, оставят ме сама.
Без тях сега какво да правя,
нямам сили да крещя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гюлен Все права защищены