Mar 4, 2008, 4:16 PM
* * *
Ти си далеч.
Аз съм далеч.
Погледът ми плува в трептящи сълзи,
в стените се удря, в сумрака потъва,
писък, раздиращ мечти.
Любовта я няма.
Като дупка празна е моята душа.
Егото ми бяло знаменце развява
и присмива ми се на шега.
Предават се всички - надежда и вяра.
Тръгват си, оставят ме сама.
Без тях сега какво да правя,
нямам сили да крещя...
Аз съм далеч.
Погледът ми плува в трептящи сълзи,
в стените се удря, в сумрака потъва,
писък, раздиращ мечти.
Любовта я няма.
Като дупка празна е моята душа.
Егото ми бяло знаменце развява
и присмива ми се на шега.
Предават се всички - надежда и вяра.
Тръгват си, оставят ме сама.
Без тях сега какво да правя,
нямам сили да крещя...
© Гюлен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрав!
-
Хубав...тъжен стих...
с обич, Гюлен.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
