* * *
Ти си далеч.
Аз съм далеч.
Погледът ми плува в трептящи сълзи,
в стените се удря, в сумрака потъва,
писък, раздиращ мечти.
Любовта я няма.
Като дупка празна е моята душа.
Егото ми бяло знаменце развява
и присмива ми се на шега.
Предават се всички - надежда и вяра.
Тръгват си, оставят ме сама.
Без тях сега какво да правя,
нямам сили да крещя...
Аз съм далеч.
Погледът ми плува в трептящи сълзи,
в стените се удря, в сумрака потъва,
писък, раздиращ мечти.
Любовта я няма.
Като дупка празна е моята душа.
Егото ми бяло знаменце развява
и присмива ми се на шега.
Предават се всички - надежда и вяра.
Тръгват си, оставят ме сама.
Без тях сега какво да правя,
нямам сили да крещя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлен Всички права запазени
