29 июл. 2012 г., 20:01

5 години по-късно

927 0 0

Горят горите посред лятото 

и песните се пеят за изпятото. 

Смисълът остава скрит за ятото, 

което пък блуждае и търси непознатото

и чуждото - да си запълни нуждата, 

която е зейнала в главата като паст, 

искаща всичко в този миг и час 

и пречеща на истината да я виждат те

- хората, носителите на умората, 

превърнали се в килери за отпадъци

от спомени отминали, 

с мечти за кариери, водещи ги до припадъци

от алчност за неща, които не са имали.

Защото това е животът тук и сега - 

предрусали съзнания от абстиненция

поради липсата на обич.

Свикнали да влачат хомота от бряг към брега

през мъки, страдания и претенции, 

които правят от телата роби. 

Но там някъде за душата има свобода, 

отвъд материалните ограничения, 

мизерия, болести, злоба и лишения - 

енергия, по-силна от гена на рода, 

която знае кое, как, къде и кога.

Енергия, любов, сила, вода. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...