Горят горите посред лятото 

и песните се пеят за изпятото. 

Смисълът остава скрит за ятото, 

което пък блуждае и търси непознатото

и чуждото - да си запълни нуждата, 

която е зейнала в главата като паст, 

искаща всичко в този миг и час 

и пречеща на истината да я виждат те

- хората, носителите на умората, 

превърнали се в килери за отпадъци

от спомени отминали, 

с мечти за кариери, водещи ги до припадъци

от алчност за неща, които не са имали.

Защото това е животът тук и сега - 

предрусали съзнания от абстиненция

поради липсата на обич.

Свикнали да влачат хомота от бряг към брега

през мъки, страдания и претенции, 

които правят от телата роби. 

Но там някъде за душата има свобода, 

отвъд материалните ограничения, 

мизерия, болести, злоба и лишения - 

енергия, по-силна от гена на рода, 

която знае кое, как, къде и кога.

Енергия, любов, сила, вода.