Горят горите посред лятото
и песните се пеят за изпятото.
Смисълът остава скрит за ятото,
което пък блуждае и търси непознатото
и чуждото - да си запълни нуждата,
която е зейнала в главата като паст,
искаща всичко в този миг и час
и пречеща на истината да я виждат те
- хората, носителите на умората,
превърнали се в килери за отпадъци
от спомени отминали,
с мечти за кариери, водещи ги до припадъци ...