9 янв. 2012 г., 00:08

* * *

1.4K 0 1

Има нещо мое, което искам да ти дам,

срамувах се да ти го кажа,

но пренебрегнах вече този срам...

Устните ми пламенно очакват

със твоите да се слеят във  едно,

да те усетят, да те омаят,

ала умът ми крещи - това не е правилно...

Сърцето се противопоставя - продължи...

Кажи ми на кого да вярвам...

на сърцето или на душата си...?!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Тасева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като за начало - много добре!Продължавай да пишеш и да рисуваш - времето ще покаже къде е силата ти, но че си творец вече си личи!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...