* * *
Има нещо мое, което искам да ти дам,
срамувах се да ти го кажа,
но пренебрегнах вече този срам...
Устните ми пламенно очакват
със твоите да се слеят във едно,
да те усетят, да те омаят,
ала умът ми крещи - това не е правилно...
Сърцето се противопоставя - продължи...
Кажи ми на кого да вярвам...
на сърцето или на душата си...?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тасева Всички права запазени
