Jan 9, 2012, 12:08 AM

* * *

  Poetry » Love
1.4K 0 1

Има нещо мое, което искам да ти дам,

срамувах се да ти го кажа,

но пренебрегнах вече този срам...

Устните ми пламенно очакват

със твоите да се слеят във  едно,

да те усетят, да те омаят,

ала умът ми крещи - това не е правилно...

Сърцето се противопоставя - продължи...

Кажи ми на кого да вярвам...

на сърцето или на душата си...?!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тасева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като за начало - много добре!Продължавай да пишеш и да рисуваш - времето ще покаже къде е силата ти, но че си творец вече си личи!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...