18 мая 2010 г., 22:16

* * *

677 0 0

 

 

                   Нощта се прибира в своя дом

                   Снагата ù трепка

                   Между небето и земята

                   Като скъсан ластик

                   Стяга и отпуска

                   Стяга и отпуска

                   Хладна ръка върху шията на времето

                   В гробовната пустота

 

 

                   Диви сенки вилнеят

                   В сърцето на плода

                   Нощта се прибира в своя дом

                   От едрото и сипаничаво виме

                   Капе млякото на безсилието

                   В безкрайния миг

                   На измамна самота

 

 

                   Пие сладкото утро

                   От онова което струи

                   Докато слънцето не издигне

                   Нов

                   Кратковременен

                   Пристан и дом -

                   Надеждата

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...