* * *
Нощта се прибира в своя дом
Снагата ù трепка
Между небето и земята
Като скъсан ластик
Стяга и отпуска
Стяга и отпуска
Хладна ръка върху шията на времето
В гробовната пустота
Диви сенки вилнеят
В сърцето на плода
Нощта се прибира в своя дом
От едрото и сипаничаво виме
Капе млякото на безсилието
В безкрайния миг
На измамна самота
Пие сладкото утро
От онова което струи
Докато слънцето не издигне
Нов
Кратковременен
Пристан и дом -
Надеждата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Всички права запазени
